Есента в душата ми

Тихо дойде есента в душата ми…
Промъкне се в живота ми, почти незабелязано.
Очаквах я дълго и тайничко мислех за нея.
Дали ще ми донесе спокойствие, вдъхновение и радост или тъкмото обратното?
Днес почука на вратата ми, без да очаквам и в един букет събра всички въздишки, копнежи и мечти. В листата открих гората, в розите всички не изказани мечти.
Не ме е страх от студовете, нито от болката, която може да ми причини.
По-силна съм от сенките на изминалите дни.
Дори и да е трудно, ще намеря сили, за да устоя – на вятъра, на бурите и на неизречените днес слова.
Силата на волята, крепи духа.
Вярвам в чудото на стореното и че доброто ще победи в света.
Днес есента почука на вратата ми – в един букет събра всички незплакани сълзи.
Не от мъка, от любов са, защото ти си тук, за да ме възкресиш.

Посвещавам тези редове на моя съпруг, който обичам повече от всичко. Той ми донесе есента в стаята с този букет и за миг видях природата, събрана в една длан.
Откривайте красотата в малките неща, мили приятели, защото те остават завинаги в сърцето.

Esi

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *