Завръщане в трудни времена

Във времето, в което живеем днес – изолирани, самотни, тъжни, като че ли талантите ни започват да извират от вътре. Аз от 10 клас насам вярвам, че моят талант е да пиша. Не го упражнявам често, за което винаги си намирам добри оправдания, но пък импусът е по-силен от мен.
Без много да му мисля, отворих затрупания ми с прах блог, поразчистих, прочетох какво съм писала последно и се захващам с днешните ми разсъждения по няколко наболели теми.
Първата ми е извънредното положение от 13.03.2020 г., по повод Covid-19. Нищо не разбирам от вируси, защото съм филолог по образование и душа, но пък изолацията ми идва в повече. Аз съм динамичен, ведър човек, обичам слънцето и разходките на открито. Обичам живота и принудителното седене вкъщи ме подтиска, както може би много от вас. Правя го, за да предпазя себе си, семейството ми, малката ми дъщеричка, любимите ми родители. Не искам да навлизам в подробности за вируса и сиутацията, медиите доста грижливо ни информират за това. И тук е моментът да вметна, че от една седмица не слушам новини и о!чудо! – някак си мрачните мисли от главата ми се изпариха. Пускам детският канал и по цял ден гледаме за феи, кученца, рибки и други приказни същества. Това ми действа доста добре, може да опитате ?
Втората ми наболяла тема е, как изведнъж знайни и незнайни хорица се сетиха да правят онлайн упражнения, семинари и какво ли още не за положително мислене. Колко находчиво само, ще кажат някои от вас! Аз пък мисля, че отново се опитват да се възползват от ситуацията. Аз от 9 години си седя ей тук на дивана във виртуалното простраство, правя си Проект-Щасти
и не мисля, че тези, които се възползват от кризата много ще спечелят. Или правиш безвъзмено добро постоянно или не. Точка по този въпрос. Преминавам към следващата тема – до какво води това постоянно седене вкъщи?
Като дългогодишен автор на сентенции за живота, душата и всичко останало, смятам, че изолацията е пагубна ако не започнеш да произвеждаш нещо положително от нея. Ето какво имам предвид – постоянното четене на новини, безраборно цъкане в социалните мрежи, пристъпване от крак на крака в мисли за страхове и крайни сценарии няма да те доведе до нищо добро. Ако искаш да оцелееш като личност, прави нещо за себе си, всеки ден, както алармирам последните 9 години. Ето сега е дошъл моментът. Открий какво обичаш истински да правиш, отваряй си прозореца или излизай на терасата на всеки час и дишай с пълни сили въздуха! Животът е тук и сега, нищо не е спряло и нищо не си е отишло окончателно,  освен безпардонното ни консуматорско поведение, с което може да се простим с удоволствие. Слушай музика, която да радва душата ти и чети! Чети хубава и стойностна литерутара, или каквото сметнеш за необходимо. Не забравай, че в живота всичко се движи и променя. Всичко, което ни се случва е, за да ни извади от блажената летаргия, в която сънувахме, че всичко е наред, имаме си сигурни неща и кервана си върви ли върви. Време е наистина да се погрижим за нас самите. Да намерим утеха в дома си, да подредим и почистим мислите си, да изхвърлим ненужните страхове, амбиции и алчност. Всичко е така, както трябва да бъде! Бъди спокойна/спокоен. Нищо лошо няма да се случи, ако не му позволим първо в мислите си, затова ги подбирай внимателно и грижливо, както избираш всичко друго в живота си.
Финални думи – моят безкраен оптимизъм, може да бъде на моменти огорчен, но никога сломен! Тук съм, завръщам се след 1 година и 4 месеца мълчание, защото душата ми има нужда. Ако намериш утеха в моите мисли и думи, това би ме направило истинки щастлива. От днес обявявам завръщането си в блога. Всеки ден, ще пиша по нещо ей така отвеяно, разсеяно, и малко щастливо. И в тези нови дни, които дойдоха, нека не забравяме да обичаме, ей така заради самото обичане, да благодарим от сърце, за всичко мъничко, което имаме и да простим, за всичко на всички. В момента се пречистваме, дори и да не ни харесва и да роптаем вътрешно, но е така…
Аз съм Еси, благодаря, че прочете всичко до тук, сега дай една усмивка и един лайк ????

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *