Първи април

Април дойде с много сняг, очакване и мъничко тъга.
Като че ли снегът навън ни напомня, колко сме безсилни пред природата и как тя управлява до голяма степен живота ни. В този труден момент, когато сме сами, изолирани и на моменти отчаяни, в снега виждам пречистването от всичко, което е било. Приемам го като надеждата, че след всяка буря идва слънце и че няма нищо случайно в този свят. В миговете на самота, когато сме далече от близките си, е хубаво да си преоценим живота и стойностните неща в него. Да помислим колко е важно да прекарваме времето си с истински значимите за нас хора. Да се отърсим от консуматорското си поведение и да купуваме непотребни неща, шлаейки се в моловете, които ни изпиват енергията. Също така е добра възможност да заобичаме себе си, да се приемем такива каквито сме, без да се осъждаме, без да се сравняваме с другите. В тези часове на самота и изолираност нека направим нещо добро за себе си. Да се обичаме безрезервно!
И на мен понякога ми е трудно и се боря вътрешно със своите страхове, но намирам сили да продължа. Нямаме друг избор, освен да вървим напред! Трябва да оставим всички страхове зад гърба си и да вярваме в светлото бъдеще.
А така ми се искаше да е тиха, китна пролет. Да чувам песента на птичките, да се разхождам по брега на морето и да съзерцавам вълните… Скоро и това ще стане, вярвам силно!
И така посрещнахме един различен Април, с много сняг и отчуждение. Нека това ни дава сили в тези трудни времена и мечтите ни да са нашата пътеводна светлина.
Благодаря ти, че прочете леко носталгичната ми лирическа забежка. Имах нужда да го споделя с приятел, като теб  <3

С обич:
Еси

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *