Самота

В този объркан свят, изпълнен със забрани, страхове и отчуждение, самотата стана наш приятел. Нищо не е както преди и никога няма и да бъде. Според мен си отиде един свят безвъзвратно. Сега, седейки между четирите стени на домовете си, можем да осъзнаем, какво сме имали, изгубили и бихме променили. Когато вечер се разхождам по празните улици с кучето ми, една тъга е налегнала душата ми. Липсват ми хората, тези непознатите, с които просто се разминавах. Липсва ми безцелното разхождане с дъщеря ми пред НДК, липсват ми мама и татко, които хем са в моя град, хем ме е страх да видя… Липсва ми Живота. И няма какво да се лъжем, тази изолация тежи, на сърцата ни, на душите ни и на психиката ни. Тя ще ни промени завинаги! На моменти си казвам, че е за добро, на моменти си мисля, че онзи свят ще ми липсва… Обичах да сядам в някое малко кафене и да си почивам от ежедневието. Ей така, си съзерцавах през прозореца, докато си отпивам от кафето и си реех в моя свят от мисли. Хората минаваха покрай мен, а аз не ги виждах. Сега всичко това е в минал живот… Вече няма как да отида да изпия едно кафе на съседната улица, да поговоря с момичето, което продава. Не мога и да се разхождам с дъщеря ми, а тя тъкмо проходи и исках на толкова много места да я заведа… да опознава света. Когато и да приключи това, аз няма да съм същата. Изолацията ме променя, но душата ми копнее за свободата.  Искам да се видя и с приятелите ми, които са малко, но ценни за мен. Ей така да поговорим за нещата от живота. Сега се чуваме по телефона, но не е същото.  Искам да отида и до морето. То е моята най-голяма страст и любов. Искам вълнате да погалят краката ми, които са се вкопчили в пясъка и тихо да им разкажа какво се е случило с мен…. Липсва ми всичко, а тепърва трябва да свикваме с новия режим. На моменти си мисля, че живея в сценарии на някоя книга от фантаста Артър Кларк… после осъзнавам, че това е истинският живот. Изправени сме пред криза не само в борбата с вируса, оцеляването и живота, а в криза на ценостите и вижданията ни. Все си казвам и това ще мине… и знам, че ще мине, но ние как ще излезем от това? Ще се боря с последни сили за позитивизма си, бодрия дух и всичко останало, но знайте, че промяната е неизбежна. Даден и е ход и няма връщане назад. Бог да ни пази!

Еси ⭐️

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *