Страстната седмица

От днес започва Страстната седмица. Не съм вярваща в общоприетия смисъл на думата, но обичам традициите и се опитвам да ги спазвам. Любимият ми християнски празник е Коледа, но и Велкиден има своя чар. Сладките зайчета, боядисването на яйцата и от вчера – месеното на козунаци ?Не съм вярвала, че ще дойде моментът да искам да меся козунак, но дойде. Винаги ми се е струвало, че е непосилно трудно и тежко като начинанине и го избягвах усилено. Но… винаги има Но, тази година от прекомерното седене вкъщи, скуката, и факта, че дъщеря ми вече може да яде козунак, се мотивирах. Две седмици събирах сили, четях рецепти, обмислях плана за действие ииии вчера го омесих, направих му плънка от локум и стафиди, поръсих го със захар и го опеках!
О!Чудо, той става за ядене ? Ще ви приложа и снимка, за да се повеселите още повече с моята тирада за козунака. И не се претеснявайте, това няма да е началото на поредния кулинарен блог. Мисля, че има предостатъчно дами, които готвят едно и също и го описват с различти думи, все едно току що са открили Еверест! Аз просто се шегувам с моето малко постижение в кухнята, защото никога не съм се приемала за домакиня, не съм вярвала, че мога да готвя (мъжът ми твърди, че мога) и всичкото това суетене и снимане на храна ми е чуждо (но го правя от време на време, признавам си). Фактът, че детето ми ще има за първи път съзнателен Великден (тя е на 1г. и 4месеца, колко пък да е съзнателен) и страха, че не мога да се справя с един козунак, така ме мотивира…. ??‍♀️ Ето снимката, за да мина по другата тема, която исках да обсъдим.

Първият ми козунак

 Ще поразмишлявам за вярата, защото не може в Страстната седмица преди Великден да не говорим за нея. Тя е онова чувство, което успокоява в трудните моменти и дава невидими сили, когато нещата изглеждат безнадежни. Звучи ми толкова актуално в днешните смутни времена…и като че ли сега повече от всякога имаме нужда от нея – Вярата! Онази чистата, силната, без привкус на религиозност в нея, без задължителните църковни канони…, без много помпозност и суетене. Ей така, да си вярваме в Доброто, че силата на утрешния ден ще победи страха, че всичко ще е както преди и скоро тъгата от отчуждението ще свърши. Аз вярвам силно, в това, което написах! Също така вярвам, че има Сила, която е по-голяма от нас и ни помага да вървим по пътя си. Тази Сила може да се нарече от някой Бог, Вселена, Съдба и както всеки намери за добре. Не е важно името и, а хармонията и добротата, която дава като усещане. Човек трябва да вярва в нещо, каквото той си избере, защото така сме преживявали най-големите беди и страхове в историята си. Намери я в себе си, запали огъня и и го поддържай жив. Не само сега, когато е трудно, а и в доброто, което те очаква. Винаги в Проект-Щастие говоря за вярата, доброто и чудесата, защото знам, че съществуват и само така, ще сме по-добри хора. А какъв е смисълът от Живота, ако не да правим Добро, да осъзнаем, че всички сме свързани по един или друг начин и че всичко, е точно така, както трябва да бъде…
От козунака, през смеха и накрая вярата! Ето такава ще е моята Страстна седмица през 2020 г. Седя на терасата си, радвам се на слънцето, пиша в блога си с чаша кафе в ръка… в момента не искам нищо друго.  Семейството ми е здраво, какво повече от това! Бъдете и вие здрави, намирайте хубавото в сивото ни ежеднивие и знайте, че всичко е за Добро! ?
Дайте ми една голяма усмивка, един лайк и имайте добро настроение. ?


Еси  ⭐️

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *